© снимка: Guliver/Getty Images
1637 г. пазарът на лалетата в Холандия се срива - светът преживява първата истинска финансова криза. Холандците наричат тази афера още Лалеманията.
Възходът на лалето като стойност, с която може да се прави бизнес и като обект на инвестиции, започва в средата на 16 в., когато пратеникът на Виена в Константинопол Огира Гизелина де Бусбек се влюбва в многоцветните лехи с лалета на султана и изпраща няколко луковици в двора на австрийския император Фердинанд I.
За цветята започва да се грижи придворният цветар Шарл де л'Еклюз, който през 1593 г. пристига с таен товар луковици от лалета в град Лайден и година по-късно вече отглежда първия сорт от цветята. Той се занимава и с кръстоската на различни видове лалета, които да могат да издържат на по-суровия влажен климат в Холандия и да получи различни цветове на листата.
Повече от 20 години Шарл де л’Еклюз отглежда лалета в градската градина, докато един ден повечето от тях били откраднати. Малко след това цветята били нападнати от неизвестен вирус, вследствие на което лалетата приели по-различна форма и се появили нови цветове върху листата на чашката. Именно тази аномалия е послужила за началото на лалеманията в Холандия.
Много скоро лалето намира обожатели в цяла Европа. Така търсенето на това цвете постоянно се увеличава, а предлагането оставало все така малко. Много холандци се включили в бизнеса и в редица градове като Амстердам, Ротердам, Харлем и Лайден се появили специални борси за лалета. Там се търгували не само вече отгледани цветя от този сорт, но и такива, които предстояло да бъдат отгледани. Тези сделки били наричани „търговски вятър”.
Така на практика се разгоряла истинска борсова треска, в която не се спекулирало с акции, а с цветя. Много холандци продавали всичко, което притежавали, за да купят една луковица и по-късно да я продадат колкото се може по-скъпо. В страната възникнало богато търговско съсловие благодарение на търговията с Източна Индия. Търговците били жадни за обществено признание и се гордеели с притежанието на екзотични сортове лалета.
Засиленото търсене довело закономерно до покачване на цените. За някои специални сортове хората плащали астрономически суми. Надеждата, че цените постоянно ще растат, окриляла фантазията на търговците и предизвикала масова истерия, прочула се именно под името лалемания.
Всичко обаче приключва на 7 февруари 1637 г., когато пазарът на лалетата в Холандия се срива.
До срива всъщност се стига на 5 февруари, който първоначално е един успешен ден за продавачите на лалета в град Алкмаар. На един търг са продадени общо 99 луковици за феноменалната сума от 90 000 гулдена. Купувачите също са доволни и си правят сметката да препродадат луковиците на още по-висока цена. Де факто обаче на борсата в Алкмаар, както и в Амстердам, на търг са се предлагали не самите луковици, а облигации за луковици, които все още не са произведени.
Ето как едно растение се превръща в обект на спекулации. На борсите за лалета по онова време е имало спекуланти, които през живота си не са виждали и една луковица. Те продават и препродават „виртуални лалета”, а не действителна стока. Въпросната стока съществува само в обещанието да бъде доставена. А дотогава едно и също лале е препродадено толкова пъти, че в крайна сметка е все едно дали съществува реално или не.
Днес разстоянието между двата холандски града Алкмаар и Харлем се взема за половин час с кола. Тогава обаче ги дели огромно разстояние в онези драматични дни на февруари 1637 г. Докато в Алкмаар празнуват, Харлем вече се тресе. На борсата никой не дава и минималната цена за една луковица. Суматохата трае до 7 февруари, когато от паника е обхваната цялата страна.
Спекулативният балон се пука, цената на лалетата пада с 95% и съсипва всички, които не са успели да се отърват от тях навреме. На борсите в Амстердам, Ротердам, Лайден и Утрехт започва паника. За една нощ фалират десетки хиляди бизнесмени.
Разпадането на пазара на луковиците предизвиква обща криза в холандската икономика, като хората насочват гнева си срещу правителството. То реагира светкавично и приема редица закони, които ограничават сериозно борсовите спекулации. Независимо от кризата холандците продължават и до днес да отглеждат огромно количество лалета и страната е известна именно с това най-вече.