© снимка: Guliver/Getty Images
1719 г. за първи път е публикуван романът „Робинзон Крузо” на Даниел Дефо. Книгата е измислена автобиография на главния герой - корабокрушенец, който прекарва 28 години на отдалечен тропически остров, сблъсква се с туземци, роби и бунтовници, преди да бъде спасен. Негов пръв помощник става туземецът Петкан, открит и възпитан от самия Робинзон.
Оригиналното заглавие на книгата всъщност е „Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от Йорк, прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река Ориноко, след като претърпява корабокрушение, в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия”.
Счита се, че прототип на Робинзон е шотландският моряк Александър Селкирк, прекарал няколко години (оставен през 1704 г. и намерен през 1709 г.) на необитаемия остров Мас а Тиера, който влиза в състава на островите Хуан Фернандес в Тихия океан, на 640 км от крайбрежието на Чили.
Любопитен факт е, че Дефо пише и втори роман - „По-нататъшните приключения на Робинзон Крузо”, който обаче е малко известен. В него престарелият Робинзон, посетил своя остров и загубил Петкан, доплува по търговски дела до бреговете на Югоизточна Азия и се връща в Европа през цяла Русия - в течение на осем месеца преживява зимата в Тоболск, след което се добира до Архангелск и отплава за Англия.
В трета книга, озаглавена „Сериозни размишления на Робинзон Крузо”, Дефо събира есета на нравствени теми. Дефо обаче използва името на Робинзон, само да предизвика интереса на публиката.
1792 г. Франция въвежда гилотината, като средство за смъртно наказание. Гилотината е въведена от френския лекар Жозеф-Игнаций Гилотин, откъдето идва и името й.
Преди да бъде създадена гилотината, има сведения за използване на други подобни такива устройства за изпълняване на смъртни присъди. Такива се „Бесилото от Халифакс”, за което най-ранните споменавания са от 1286 г. и т.нар. „Шотландска девица”, чието първо документирано използване е от 1307 г. в Ирландия, като данни за подобни средства има и от Италия и Швейцария, датиращи от 15 в.
