Пропастта между строителството на сгради и инфраструктура продължава да се разширява, сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ)

© снимка: Guliver/Getty Images  

1535 г. испански конкистадори основават на тихоокеанското крайбрежие днешната столица на Перу Лима. За основател на града е сочен испанецът Франциско Писаро, който му дава името „Град на Кралете”.

Заедно с двама свои съдружници Франциско Писаро организира три частни завоевателни експедиции - през 1524 г., 1526 г. и 1527 г., по време на които открива западното крайбрежие на Южна Америка и залива Гуаякил. Там Писаро получава достоверни сведения за страната на златото Перу. Испанците залавят две лами, заграбват изящни вълнени платове, златни и сребърни съдове и хващат в плен няколко млади перуанци и със завоюваните трофеи се завръщат в Панама. Писаро разбира, че трудно ще завоюва добре организираната държава на инките с малкото сили, с които разполага и през 1528 г. се прибира в Испания за да търси съдействие.

Следващата година император Карл V му издава патент за завладяването на Перу за Испания, осигурява му необходимите средства за експедицията и го назначава за негов заместник и генерален капитан на бъдещите испански земи. Писаро се връща в Панама, където набира хора. Когато на 27 декември 1530 г. потегля от Панама с три кораба Писаро е вече 56-годишен. Набраната от него армия наброява 180 испанци и 37 коня, докато населението на империята, която е тръгнал да покорява, надхвърля шест милиона.

Около Екватора испанците слизат на брега и започват пеши поход на юг. В началото на 1532 г. достигат до залива Гуаякил и войниците завземат остров Пуна в залива. Местните индианци оказват силна съпротива и след половин година Писаро е принуден да напусне острова и с оределия си отряд слиза на южния бряг на залива. Там той престоява три месеца, по време на които събира точни сведения за вътрешното положение в държавата на инките. Моментът се оказва особено благоприятен за испанците.

След като получава необходимите подкрепления от Панама, на 24 септември 1532 г. с голяма част от своите хора се отправя на юг по приморската низина, пресича крайбрежните вериги на Андите, открива Перуанските и Екваториалните Анди и горното течение на река Мараньон. Техният поход се облекчава от това, че инките поддържат много добре пътищата си и имат мостове през планинските реки.

Братът на Франсиско Писаро Ернандо Писаро, съпровождан от преводач се отправя към лагера на Атауалпа, и той, виждайки, че пришелците му се доверяват, дава съгласието си за среща с тях. По време на срещата на Писаро с Атауалпа през ноември 1532 г. вождът на инките е пленен с измама и независимо от богатия откуп, предложен за него на 26 юли 1533 г. е убит.

След победата на испанския конкистадор Франсиско Писаро над императора на инките Атауалпа и окончателното разрушаване на столицата Куско, малък отряд начело с Писаро избира да основе новата столица покрай бреговете на река Римак.

Испанската корона избира именно Писаро за управител на новозавладените земи.
Най-големия си престиж Лима получава, когато е избрана за столица на Вицекралство Перу, тъй като в нея се съсредоточава цялата испанска администрация и духовенство в Новия Свят, включително и „Ауденциите” (законодателен и съдебен орган на Метрополията в Новия Свят). Там се концентрира цялата испанска аристокрация и администрация на Южна Америка и поради това през 1551 г. е основан първият и най-стар университет на Америките - Университетът Сан Маркос.

Градът е разположен в долината на историческата река Римак, на пустинния и висок тихоокеански перуански бряг. Заедно с пристанищния град Каляо, образува най-голямата урбанизирана зона в Перу и една от най-големите в Южна Америка. В близост до града се намират руините на Пачакамак, важен религиозен център на културите Хуари, Лима и Инка.

1825 г. е открита сегашната сграда на „Болшой театър” в Москва. Това е един от най-старите и най-значими театри за опера и балет в света.

Историята на известният театър започва през март 1776 год. Тогава княз Урусов - губернатор на Москва, получава разрешение от Екатерина II за изнасяне на театрални представления. Урсов започва изграждането на сградата на театъра. Първото име, което носи мястото, е Петровски, защото местонахождението му е на улица с име „Петровка”.

Сградата обаче изгаря в пожар още преди да бъде открит театъра. Тогава князът поверява строителството на Майкъл Медокс - английски предприемач. Той съгражда нова сграда и променя името на Болшой Петровски театър. Втората сграда съществува в продължение на 25 години, но през 1805 г. също изгаря.

Поредната трета сграда на театъра е издигната на Арбатския площад. Изградена основно от дърво, тя също е опожарена през 1812 г. при нашествие на Наполеон. Така през 1821 г. на първото място отново започва изграждане театрална зала по проект на Бове и на ректорът на Петербургска академия.

Това е сградата, която светът познава и днес. Постройката е в неокласически стил и е считана за един от архитектурните шедьоври на Русия. Днес сградата е една от най-разпознаваемите емблеми на Москва. Най-сериозните щети, които е претърпяла съвременната сграда, са нанесени при бомбардировките от времето на Втората световна война, но театърът устоява и се запазва.

През 2004 г. Кремъл реши театърът да бъде обновен. Тогава цената на ремонта, започнал в средата на 2005 г., беше изчислена на 700 млн. долара. През четирите години на реставрационните дейности обаче, които се проточват с година повече от първоначално предвиденото, държавата похарчи 15,6 млрд. рубли или 500 млн. долара. Реконструкцията завършва през 2011 г. Болшой театър е открит с официална церемония на 28 октомври същата година.

1911 г. е осъществено първото кацане на самолет върху палубата на кораб. Американският пилот Юджийн Илай каца върху палубата на крайцера „Пенсилвания”, намиращ се в залива Сан Франциско.

Още през 1910 г. ражда идеята за опит за излитане от и приземяване върху палубата на кораб. На 14 ноември с.г. Юджийн става първият пилот, успял да излети от платформа на лекия крайцер „Бирмингам” с двуплощника си „Къртис пушър”. Опитът почти се проваля, защото самолетът пада от ръба във водата и едва успява да се отлепи и да се добере за аварийно кацане на сушата.

Два месеца по-късно Илай извършва първото кацане върху неподвижен кораб - бронирания крайцер „Пенсилвания”, благодарение на импровизирана система от пясъчни торби и въжета, пряк предшественик на съвременните спирачни системи.

Излитането е от състезателната писта „Танфоран” на сушата, а за спиране е използвана система, измислена от цирков акробат. След като обядва на борда, Илай излита час по-късно обратно и така на 18 януари 1911 г. се ражда военноморската авиация. Всичко е било доста аматьорско, защото пилотът дори не е носел спасителна жилетка, а просто кръстосал две гуми за велосипед.

След тази демонстрация военноморският флот на САЩ се убеждава, че има нещо съвсем реално в идеята за самолетоносачи. В следващите пет години превозвани с кораби самолети продължават да действат като хидроплани. Първият истински американски самолетоносач се появява около 10 години след полета на Илай.

Първият истински самолетоносач е британския „Арк Роял”, който е приет на въоръжение през 1915 г. Той участва в Първата световна война и провежда бомбардировки над турските позиции. През 1917 г. е създаден първият самолетоносач с плоска палуба. Той отново е дело на британците, нарича се „Аргус” и е създаден след преустройване на италианския пътнически лайнер „Conte Rosso”.

1919 г. започва работа Парижката мирна конференция за изработване на мирните договори след Първата световна война. Конференцията е свикана във Версай, а неин председател е Жорж Клемансо. Участват американският президент Удроу Уилсън и английският министър-председател Лойд Джордж. Любопитен факт е, че датата не е избрана случайно - през 1871 г. в същата зала е провъзгласено обединението на Германия.

На конференцията се обсъжда устройството на света след войната. Разглеждат се мирните договори със страните, загубили войната - Германия, България, Австро-Унгария и Османската империя. Сключени са Версайски договор (с Германия), Сен-Жерменски договор (с Австрия), Ньойски договор (с България), Трианонски договор (с Унгария) и Севърски договор (с Османската империя).

Ньойският договор е подписан от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен.

През лятото на 1919 г. парламентът изпраща българска делегация при Парижката конференция на страните, победили във войната. Първите държавни мъже на България пътуват и пристигат подобно на военнопленници. Пътуват осем дни с влак за Париж без никакви удобства, като трябва да минат тъкмо през Белград, пазени през цялото време от офицери и няколко батальона сенегалски войници. Пристигат в Париж на 27 юли и в продължение на два месеца не им е било разрешено да излизат от хотел „Шато дьо Мадрид” без специални разрешения издавани със записване ден по-рано.

Историята обаче доказва, че конференцията не успява да наложи стабилен световен ред. По-късно това довежда и до избухването на Втората световна война.

1964 г. започва строителството на Световен търговски център в Ню Йорк. Строителството приключва през 1966 г., а сградата е официално открита през 1973 г. Цената на строежа е около 760 млн. долара.

Проектиран е от Минору Ямасаки и Емери Рот като най-големият търговски център в света. В основата му са два четириъгълни корпуса близнаци (южен и северен; наречени Кулите близнаци), високи по 411 м. Върху покривите им има площадки за хеликоптери. Всяка от двете кули има по 110 етажа и общо 104 асансьора. Освен двата еднакви стъклено-стоманени корпуса Търговският център има информационен център, 6 паркинга с 2000 места, хотел и широк площад.

На 11 септември 2001 г. Световният търговски център става сцена на най-мащабния терористичен акт в историята на САЩ. Във всяка от двете кули се блъска по един самолет, отвлечен от терористи. Предизвиканият от сблъсъците пожар причинява рухването на двете кули и сграда 7 в рамките на следващите два часа. По официална статистика загиват 2986 души, включително и 19-те извършители на атентата.

В Ню Йорк започна строеж на нов Световен търговски център на мястото на атентата от 11 септември 2001 г. Небостъргачът, проектиран от архитекта Дейвид Чайлс, ще най-високата сграда в САЩ, висока 541 м.

В южния нюйоркски район Манхатън вече бе открит първият от небостъргачите, които властите в града решиха да издигнат на мястото, известно като Кота нула. Там се намираха разрушените при атентатите на 11 септември 2001 г. кули-близнаци.

Още през февруари ще се проведе първото заседание на работната група за проучването за изграждане на газов хъб у нас. Това заяви в интервю пред в. „Стандарт“ премиерът Бойко Борисов. Той очаква още тази вечер да се чуе с енергийния еврокомисар Марош Шефчович, който е на разговори в Москва във връзка с бъдещето на газопровода „Южен поток“. Желанието на българската страна е Русия да изгради морската част на проекта, като впоследствие тръбата ще бъде свързана към българския газов хъб.

Още по темата Борисов: Можем да осигурим 170-200 млн. куб. метра газ в хъба край Варна Борисов: Няма печалба за България от "Южен поток" Планираните газови връзки могат да покрият нуждите ни от газ, твърди БЕХ

В зависимост от това какво отговори руската страна на Шефчович за "Южен поток" - дали са спрели, дали не са проекта, съответно - ако не са, какво биха казали за този газов хъб, обясни мотивите за разговора Борисов. „Нашето министерство на енергетиката вече е готово да даде проект как го виждаме, как може да стане, как да се управлява впоследствие“, добави премиерът