От години синдикатите се борят за постоянно и колкото се може по-голямо увеличаване на минималната работна заплата в страната и твърдят, че МРЗ трябва да стигне 50% от средната работна заплата. Сега, изглежда, мечтата им е на път да се сбъдне след като тази седмица новото правителство все пак реши МРЗ да се вдига поетапно – до 360 лв. през януари 2015 г., 380 лв. през юли 2015 г., 420 лв. през 2016 г. и 460 лв. през 2017 година, пише Зорница Славова от ИПИ

Нужен е закон за регламентирането на доброволчеството в България. Това става ясно от онлайн проучване с участието на 3000 доброволци, представено от Елка Златева от Български център за нестопанско право.

По думите на Златева най-активни са доброволците у нас на възраст между 31 и 40 години. Тя посочи още, че основната причина за малкия брой доброволци у нас е отчуждеността и липсата на съпричастност в обществото ни.

Елка Златева разясни и причините, заради които малко хора у нас стават доброволци. „Доброволците не са достатъчно, те са малко на брой. Тази теза се потвърждава и от действащите доброволци, които участваха в нашето изследване. Причината за това е в съществуването на отчужденост и липса на съпричастност между хората. На второ място доброволците смятат, че причина за недостатъчния им брой е именно това, че доброволчеството по никакъв начин или не достатъчно се насърчава от семейството, на първо място, и, на второ място, се възпитава от училищата. Много по-малки са очакванията в тази насока към религиозните институции, медиите и неправителствените организации”, коментира тя.

Златева обясни, че според доброволците, участвали в проучването, доброволчеството не е естествено явление. „Според 1/5 от доброволците доброволчеството някак не е нормално явление. Напротив, доброволчеството е своеобразна девиация на социалния живот. Доброволчеството се случва, защото държавата не си върши работата. Т.е. ниската ефективност на публичните институции налагат хората да си помагат сами”, заяви тя. 

Сред положителните изводи в изследването Златева посочи тенденцията за повишаване на доброволческата активност в училищата и университетите.

Лица, извършили сексуални престъпления срещу деца, няма да имат право да заемат държавна или обществена длъжност, или да упражняват дадена професия, но само след преценка на съда, предвиждат промени в Наказателния кодекс, одобрени на днешното правителствено заседание. Идеята на поправките е да лишат осъдените за сексуално посегателство от дейности, които предполагат контакт с деца.

С друга група промени, в законопроекта се прецизират текстовете относно престъплението финансиране на тероризъм. Така се гарантира, че криминализирането на финансирането на тероризма обхваща и подпомагането на отделни терористи или организации, независимо, дали са свързани с конкретен терористичен акт.

Промените в Наказателния кодекс са подготвени от предишното правителство и се правят в отговор на европейски изисквания, затова трябва да се внесат максимално бързо в парламента, обясни министърът на правосъдието Христо Иванов.

По отношение на системата за случайно разпределение на делата на Висшия съдебен съвет Иванов обясни, че ще настоява за максимално сигурна система, която да се прилага. Една от алтернативите е изработването на нов софтуер, но това ще отнеме време, обясни правосъдният министър.

„Има разлика между това да се установи, че системата не е защитена и да се установи конкретна манипулация. Ние имаме пореден доклад, че системата не е защитена от манипулации, т.е. потенциално такива са възможни от всеки, който има достъп до компютъра, на който се прави разпределението. Т.е. всеки, който може да оперира със системата, може да направи манипулации, така че да наруши елемента на непредизвестеност на разпределението на делото”, обясни отново министър Иванов.

„Дали тази празнина в нейната сигурност е била използвана конкретно може да се установи само в рамките на съвсем други проверки и общо взето в наказателното производство. Тази система се прилага в около 180 съдилища в страната. Много пъти има различни инсталации на системата за наказателно и гражданско  отделение, така че не мога да ви кажа колко хора работят на този компютър. С тази система работя страшно много хора”, посочи още правосъдният министър.

Цялата новина в Dariknews.bg: Промените в Наказателния кодекс трябва бързо да се внесат в парламента