© снимка: Guliver/Getty Images
303 г. в Никомидия (дн. Измит, Турция).император Диоклециан издава указ за преследване на християните в Римската империя. Това е първият едикт против християните - те са лишени от всички права, богослужебните им събрания са забранени, а храмовете им са обречени на разрушаване.
Първа жертва на гонението стават именно никомидийските християни. Тяхната „великолепна църква”, която е най-хубавата постройка в града, е разрушена до основи.
Повод за жестокото решение на Диоклециан става фактът, че съпругата му Приска и дъщеря му Валерия, жена на неговия кесар Галерий, се оказват тайни християнки.
Така започва най-жестоко гонение на християните във всички части на империята, с изключение на нейните западни области, управлявани от Констанций Хлор. Гонителите си поставят за задача да изтребят дори самото име християнин, поради което това гонение със своята суровост и жестокост надминава всички по-раншни. Против християните са употребени всички принудителни средства, с които разполага държавата.
Провинциалните началници, за да угодят на императора, преминават всякакви граници при изтезаванията на християните. Те проявяват изключителна изобретателност при прилагане на мъченията и старание при изтезанията на християните. А да избегне упреците от страна на Диоклециан за неизпълнение на неговите разпореждания, Констанций Хлор разрушава само няколко християнски храмове.
През 305 г. Диоклециан се отказва от престола. Примерът му е последван и западния император Максимиан Херкул. Гонението от новите съимператори в Никомидия и в Египет обаче продължава. Само на запад християните се ползват с добро отношение. Константин, син на Констанций Хлор, се отнася към християните също така благосклонно като баща си.
По това време християните вече не са малка община, а многочислено общество, широко разпръснато из империята. Езическото население не само не взема никакво участие в преследването на християните, но и често застава на тяхна страна и се старае да ги защити. Те често рискуват имуществото и свободата си, само да не издадат укрилите се в домовете им християни.
При новите условия римското правителство най-после осъзнава, че гонението против християните представлява безсмислена кланица, не постигаща своята цел. И сам Галерий, вдъхновителят на това гонение, решава да го прекрати. В навечерието на своята смърт той, заедно с посочения от него за император на Изтока Лициний и съвместно със западния император Константин, издават в 311 г. „Едикт за прекратяване гоненията и предоставяне на християните пълна свобода в делата на вярата”.
С този едикт римското правителство тържествено признава, че е безсилно да задуши християнството. Окончателно гоненията на християните обаче са прекратени едва през 313 г.
