Най-успелият български футболист за всички времена Христо Стоичков
даде ексклузивно интервю за колегите от БЛИЦ. - Ицо, какво
беше за теб чувството на бенефиса на Бербатов, когато целият
стадион те аплодираше при всяко докосване на топката?-Първо, това
беше една отлична инициатива, която Димитър направи и е похвално за
самия него и за фондацията му да покани толкова много футболисти.
Не беше трудно да се отзовем. Аз съм бил негов треньор. Той е голям
професионалист, човек с ясни идеи. Показа го онзи ден с тази
прекрасна благотворителност. Но дали ще скандират моето име или на
други колеги, нормално е и не е толкова важно за мен. Все пак сме
българи. Хубавото е, че стана голямо шоу. Така беше и преди година,
когато, помните, въпреки проливния дъжд, хората четири часа стояха
на стадиона и не мръднаха от там. Аз искам да им благодаря още
веднъж затова, че ме уважиха. Благодаря и на тези, които и онзи ден
бяха на стадиона за каузата на Димитър Бербатов. - Какво е за
теб понятието легенда?-Аз никога не съм се смятал за легенда.
Винаги съм се стараел да радвам феновете, но не се чувствам
легенда. За нас футболът беше празник. Както актьорите правеха
спектакли, така и ние правихме футболни спектакли в събота и
неделя. - Като стана дума за известни футболисти – сещаш ли
се често за своя голям приятел Трифон Иванов?- Тежко ми е и до
днес. Загубих голям приятел. С него бяхме заедно от 1988 година.
Той си отиде млад, остави деца, внуци, остави истинските си
приятели. Но аз знам, че Трифон е някъде горе и ни чака, защото ние
сме следващите, които ще потеглим нагоре някой ден. Миналата година
загубих за кратко време и още един приятел – Йохан Кройф. -
Трифон неведнъж приживе ни е споделял, че най-голямата му мечта е
била да станете съотборници в Барселона. Защо трансферът не се
осъществи?-Да, имаше интерес, имаше разговори. Аз се надявах да
станем съотборници, но това не се случи. Честно казано, не разбрах
защо трансферът не се осъществи. По мое време Барса се интересуваше
и от Любо Пенев, и от Красимир Балъков, но в крайна сметка така и
не успях да имам българин за съотборник в Барселона. Трифон беше
голям професионалист, където и да е играел. В ЦСКА бяхме голям
тандем. Когато дойде за първи път в съблекалнята на ЦСКА, ни каза,
че е тук, за да стане шампион. Имаше шампионски дух. Беше дошъл
като победител при нас и си беше такъв винаги. Онзи тим на ЦСКА
тогава беше най-добрият в България цели 4-5 години. За идеята ЦСКА,
за каузата ЦСКА излизахме на терена, за да победим. Хората не
питаха дали ще бием, а с колко ще бием, колко ще им вкараме на тези
или онези. Такъв беше тогава нашият отбор. Газехме ги наред.
Всички. И имахме колектив. Винаги съм казвал, че думата „Аз” съм я
зачеркнал. Тя не съществува за мен. Какво е това „аз”, ако нямаш
колектив, ако нямаш треньор, ако нямаш съотборници, ако нямаш
семейство. Затова ЦСКА бяхме колектив начело най-вече с
публиката. - В тази връзка ЦСКА 9 години не е бил шампион.
Смяташ ли, че отново ще спечели титлата?- Трябва да се работи
здраво, за бъде спечелена отново титлата. Ако я караме само на
интервюта, няма да стане нищо. Трябва да има и добра политика на
клуба. Необходимо е идеите да са ясни. Нека да се вземе пример от
Барселона. Ако мислим да я караме само с чужденци, нищо няма да се
получи, защото чужденецът идва и си заминава. Трябва да се разчита
на собствени кадри, в тях се крие печалбата. Барса го доказа през
годините. По мое време чужденците бяхме само трима. Ядрото беше от
кадри на клуба. И последваха титли в Испания, в Европа и в света.
Структурата на един тим не започва от първия му състав, започва
отдолу, от школата. Но трябва да имаш професионалисти, а не пълнежи
отляво и отдясно на защитата или атаката. - Ако се работи
правилно, ще има ли шанс ЦСКА да триумфира с първото място?-
(категоричен). Аз мисля, че още следващия сезон ЦСКА ще е
шампион! - От Левски обаче днес заявиха, че ако отбор и
публика работят заедно, в следващите три години ще мачкат наред?-
Да си направят първо кабриото, пък тогава да говорят. Те в Сухата
река вода нямат, искат футбол да играят. Борката е мое момче,
но... -Как ще отговориш на тези фенове, които не приемат
сегашния ЦСКА?-Ама ЦСКА е един! ЦСКА е история. Кои са тези фенове,
които се делят – на които им се плаща ли?! Кои са тези, които
направиха ЦСКА 1948. Този, който не е софиянец ли?! ЦСКА има
история, ей къде е музеят. Не могат да ми вземат нито титлите, нито
купите и медалите, които аз и останалите сме спечелили през
годините. - Дали някога ще ти прости левскарската публика
за четирите гола, които им вкара в един мач.- Леле, даже не мога да
заспя! За мен всеки мач беше важен. Включително и срещу въпросния
отбор, който беше пришълец в нашето първенство. Ако не бяха
съотборниците ми – Вълов, Трифон, Емо, Бакалов, нямаше да ги бием с
5:0 тогава. - С Балъков сте съперници на игрището за голф.
Как завърши мачът ви онзи ден в Правец?- Ами попитайте го него. Не
е колегиално аз да кажа. Той си знае човекът за какво става въпрос
(Смее се). - Как ще коментираш горещата новина от днес,
че Роналдо иска да напуска Реал Мадрид?- Въобще не ме интересува.
Това си е негов проблем. Аз знам, че Меси ще остане в Барселона.
Ония не ме интересуват. - Познава те целият свят. Колко
обаче са на брой истинските ти приятели?- Не могат да стигнат на
пръстите ми на двете ми ръце... - А много ли са тези, които
се опитват да те използват и да трупат слава на гърба ти?- О, много
са. Те са оттука до Луната! Затова такива гледам да не ги допускам
до себе си. Не го правя. Да, може да ги допусна да се снимат с
мене, ама дотука. Не и повече. Лошото е, че в днешно време
приятелството се купува. Ей това е лошото. Но това са фалшиви хора,
защото истинското приятелство не може да го купиш, то е безценно.
- Как гледаш на предателите?- О, зачеркнал съм ги. А те са
много, доста са... Дал съм на много хора да се доближат до мен, но
те впоследствие са показвали, че са двуличници и затова съм ги
отбил като малко теле! Това е най-точната дума! - Смяташ ли,
че един ден националният отбор ще си стъпи на краката?- В скоро
време – не. Така виждам аз нещата. Аз съм „за” Петър Хубчев да
продължи със своите идеи и трудолюбие, защото той е един прекрасен
треньор и най-вече мъжкар. Но не зависи от него, а от тия 11, които
играят. А къде обаче играят те? Ей това е проблемът? Имаме Георги
Миланов в ЦСКА (Москва), Попето в Спартак (Москва), Чочев и
Славчев. И това са. Оттам нататък какво правим, а, какво правим?!
Разликата е, че по наше време от 22 футболисти 20 играехме в
чужбина, а сега е точно обратното – от 22-а в България играят 20.
И кой все е виновен за българския футбол – аз!? -
Променена ли е България през последната година?- Не мога да ви
кажа, защото аз живея зад граница. За последните 4 години имам общо
30 дни прекарани в България. Така че, не мога да отговаря на този
въпрос. Ако бях тука, щях да ви отговаря – ще има ли референдум,
няма ли да има. - Видяхме, че държиш едно момченце навън.
Държал си в ръцете си две дъщери, сега имаш и внучка. Надяваш ли се
обаче и на мъжки наследник.- Божа работа! Да са живи и здрави. Пък
каквото дойде, това ще е....
Продължава...
