11 май: Компютър побеждава световния шампион по шахмат в директна среща
- Публикувана в Водещи
330 г. столицата на Римската империя се премества от Рим в Константинопол. После градът последователно е столица на Византия (1261-1453), Латинската империя (1204-1261) и Османската империя (1453-1922). Официално е преименуван на Истанбул през 1930 г.
През 3 в. в Римската империя има жестока криза, а старата столица Рим не можела да изпълнява функцията си в тези условия. Император Диоклециан ясно съзнавал това и предпочитал да управлява империята от малоазийския град Никомидия.
Неговият приемник Константин I Велики пръв от римските владетели се заел да създаде нова столица. Тя трябвало да се изгради на бреговете на Босфора, където се намира античният град Византион и където е естествената географска граница между Европа и Азия. Строежът на новата столица започнал през ноември 324 г.
В строителството участвали над един милион роби и колонати. Построена била огромна система от ровове и стени, правещи града непревземаем до развитието на артилерията. Така след по-малко от шест години - на 11 май 330 г., новата столица била тържествено осветена и получила названието Константинопол - градът на Константин. Още тогава той бил наричан Новия Рим.
Константинопол бил изграден по подобие на стария Рим и според най-добрите традиции на римското градоустройство. За разлика от стария Рим обаче Константинопол бил вече не само римски, но и християнски град. В него били построени не само дворци, амфитеатри и акведукти, но и величествени християнски храмове. Новата столица олицетворявала прехода от римско-езическата към християнската епоха.
1310 г. 54 тамплиери, обвинени в ерес, са изгорени на клада във Франция. Тамплиерите, наричани още Бедните рицари на Христа, са членове на духовно-рицарски орден, основан в Светите земи около 1119 г. след Първия кръстоносен поход.
Точните обстоятелства на създаването на ордена са неизвестни. Целите на новосъздадения орден били да поддържат новото кралство Йерусалим срещу враждебните мюсюлмански съседи, както и безопасността на християнските поклонници, посещаващи Светите места. С течение на времето Орденът на тамплиерите се превърнал не само в мощна икономическа, но и в политическа структура, оказваща значително влияние над коронованите глави в средновековна Европа.
Когато през 12 в. рицарите-тамплиери полагат основите на новата монашеска структура, те за кратко време поемат контрола над земите на Латинската империя. По това време рицарите се занимават с всичко, което носи някаква печалба - охраняват поклонници, дават заеми, преговарят с мюсюлманите, дори се твърди, че именно те са измислили чековото разплащане. Разбира се, участват и в бойни действия, когато се налага.