Какво му става на Бени Зифер? В началото на февруари редакторът на престижния литературен подлистник на всекидневника "Аарец" е поканен на чай от Сара Нетаняху, съпругата на израелския премиер. Тя като добра домакиня го приема в официалната премиерска резиденция, намиращата се на улица "Балфур" в Ерусалим и го развежда из нея.

Това е старичък апартамент, който въпреки няколкото освежителни ремонта е запазил простоватия отпечатък от първите години на на еврейската държава. За тази визита журналистът споделя: "Когато минахме покрай тоалетната, Сара Нетаняху ми каза с притеснен вид: Ето къде е принуден да ходи Барак Обама, когато го приемаме тук", пише Адриен Госе-Берхейм в сп. "Нувел обсерватьор".

Публикуването на впечатленията от тази среща породи истинска медийна буря в Израел и навлече на Зифер множество критики, в това число и в неговия собствен вестник, бастион на израелската левица. Вярно е, че пропитият със симпатия портрет, който този журналист, славещ се като денди и иконоборец, прави на своята домакиня, е предизвикателство, отправено към неговите колеги журналисти, които превърнаха Сара Нетаняху в своя черна овца.

Още повече, че в този момент тя е в центъра на поредната полемика. Упрекват я, че е прибрала парите от връщането на бутилки, изпити в резиденцията на улица "Балфур". Сумата, която е получила от тях за четири години, възлиза на няколкостотин евро за четири години. След избухването на скандала тя ги върна, но случаят опетни предизборната кампания в Израел, по време на която съпругът на Сара Нетаняху се опитва да запази премиерския си пост.

Скандалът с бутилките отежни досието от обвинения срещу семейство Нетаняху в момент, в който държавният контрольор Йосиф Шапира публикува доклад за начина на живота на двойката, оценен като разточителен и който пресата често коментира с удоволствие.

"Останах най-вече с впечатлението, че Сара Нетаняху е самотна и изолирана жена, която иска да се разтовари" , казва Бени Зифер.

От появата й в обществената сфера през 1996 г. , когато Бенямин Нетаняху е избран за първи път за премиер, Сара Нетаняху, която днес е на 56 години, рядко може да разчита на приятел, на когото да се довери. Първо бавачката на двамата й синове беше уволнена с гръм и трясък, после дойде ред на полемиката заради разточителния вкус на премиерската двойка, която предпочитала скъпи парфюмиран и свещи или скъп сладолед с фъстъци, накрая последваха и оплаквания от бивши служители.

"Имаше крясъци, обиди, подигравки, противоречащи си заповеди", засвидетелства миналия декември пред съда в Ерусалим Емануел Села, един от тези служители.

Бившият охранител на двойката, повишен в иконом на официалната резиденция, Мани Нафтали пък разказа пред същия съд как е бил събуден посред нощ от телефонно позвъняване от шефката си, която била бясна, че той е купил мляко в пластмасова опаковка, вместо в картонена.

И сякаш сцената не била достатъчно сюрреалистична, та в нея се намесил лично премиерът, който взел от жена си слушалката, за да се опита да успокои нещата. "Със Сара Нетаняху човек сякаш се връща в епохата на робството", разказва Наоми Ландау, адвокатка на тези двама ищци.

Сара Нетаняху не се задоволява да е тиран в домакинството, тя се меси също и в обществените дела. От две десетилетия я обвиняват редовно, че е в основата на пращането в немилост на този или онзи съветник или министър.

Бен Каспит, един от най-влиятелните политически журналисти в страната и автор на убийствено критичната биография "Биби Нетаняху", разказва, преувеличавайки със задоволство: "Сара е най-влиятелната жена в Израел, тя е по-влиятелна дори от съпруга си. Можете ли да си представите, че Нетаняху трябва да се крие в банята, за да говори по телефона с хората, които тя е намразила", разказва журналистът.

Оказа се например, че преди две години омразата й към Нафтали Бенет, бивш директор на кабинета на Нетаняху, станал лидер на религиозната десница, е била пречка за влизането му в управляващата коалиция. И за да се влошат още повече нещата, Бенет не се въздържа да иронизира открито по адрес на първата дама. В крайна сметка нахалникът бе принуден да се извини, за да да получи, още на следващия ден, поста на министър на икономиката, за който бленуваше, а това позволи да се състави правителство.

Бедната Сара Нетаняху не е пощадена дори от своите хора. Тя произхожда от многоуважавано семейство на интелектуалци, тълкуватели на Библията, в което се е почитала пестеливостта, присъща за ционистките заселници. Този клан обаче се разпадна в последните няколко години и по-големият брат на Сара Нетаняху стана една от водещите фигури на израелската радикална левица.

Вторият брат на Сара Нетаняху - Хаджи Бен Арци, е пламенен защитник на колонизирането на палестинските територии, който не се колебае никога да критикува политическата "мекушавост" на зет си или свадливия характер на сестра си. "Ценностите, с които бяхме закърмени, бяха различни", казва той.

Със забележителната си дискретност "Саралех", както я наричат съпругът й и обикновените израелци, макар и с повече ирония, никога не говори на обществени места. Близките й я описват като примерна майка, семействата на убитите войници, които тя си е поставила за задача да посещава, изтъкват нейната човещина, а колегите й в училищата в Ерусалим, в които тя продължава да работи като детски психиатър, говорят за усърдието, с което се труди.

Мейер Хабиб, френски депутат и близък приятел на "Биби", казва: "За да понася онова, което на Сара се налага да търпи от 20 години, човек трябва да е твърд, но всичко това я засяга дълбоко, разбира се. Това е направо настървение срещу нея".

Бенямин Нетаняху никога не пропуска да припомни, че "Саралех го е променила към по-добро". Той допълва, че тя например го е убедила през 2011 г. да се съгласи на освобождаването на 1000 палестински затворници в замяна на пленения израелски ефрейтор Гилад Шалит.

Откъснато от света от драконовските мерки за сигурност, които заобикалят всички израелски премиери след убийството на Ицхак Рабин, семейство Нетаняху, сключило брак през 1991 г., изглежда все по-изолирано. Подозрителен по природа, убеден, че елитите в Израел го мразят, "Биби" се доверява само на "Саралех", както се говори.

Съпругата в замяна изпитва към мъжа си безгранично благоговение и питае силна ненавист към всички, които тя подозира, че искат да ги изгонят от властта. "Вие /израелците/ имате късмет, че ние сме тук", казва понякога Сара Нетаняху, според неин приближен.

Като млади родители при първото идване на власт на Бенямин след изборната победа на партията Ликуд през 1996 г.  семейство Нетаняху се надяваше да внесе по бреговете на Средиземно море модела на семейство Кенеди или на семейство Клинтън.

Но тази трансплантация така и не се получи и госпожа Нетаняху много бързо се превърна в мишена на медиите. Те я критикуват за всичко - за нейния външен вид и фигурата й, за гафовете при избора й на дрехи. Нападки, в които се специализира в. "Йедиот Ахронот", големият популярен всекидневник. Неговият собственик Нони Мозес води безпощадна война срещу Бенямин Нетаняху, когото подозира - и с право - че иска да го разори, като "прати да му се пречка в краката" в. "Израел хайом", едно безплатно издание, възхваляващо премиера и финансирано от американския милиардер Шелдън Аделсон.

Журналист от в. "Йедиот ахронот" споделя: "Биби е много силен. Той доминира политическата класа в Израел. И тъй като никой не успява да го измести от тази позиция, атакуват неговото слабо място - Сара. И на онези, които го правят, е наредено да стигат до край".

"Оставете Сара на мира", редовно умолява Бенямин Нетаняху. Преди няколко дни той дори обвини във Фейсбук медиите, че клеветят него и съпругата му, за да свалят Ликуд и да благоприятстват идването на власт на левицата.

Тези полемики в основата си обаче са в интерес на Нетаняху, смятат наблюдатели. Такова е мнението на професор Галия Голан, който преподава политически науки в Интердисциплинарния център в град Херцлия. "Докато хората вдигат шумотевица, за да разберат дали съпругата на Нетаняху е изпаднала в нова нервна криза, никой не говори за истинските проблеми. Кой говори за големите черни точки в мандата на Нетаняху - изолацията на Израел на международната сцена или иранската бомба? Никой", казва Голан.

В неделя, 15 февруари в прайм тайма на най-голямата телевизия в страната израелците също имаха възможността да открият официалната резиденция на улица "Балфур". Придружавана от енергичен телевизионен водещ, Сара Нетаняху показа пред камерите апартамента, насочвайки вниманието върху дупките в килимите и олющената боя.

Вярно е, че на човек му става мъчно, като види в какво състояние е жилището, достойно по-скоро за апартамент на заместник-началник на полицията, , отколкото на премиер на "Нацията новатор" /така наричат Израел след публикуването на книгата "Нацията новатор" на Дан Сенов и Сол Сингър, посветена на историята на израелското икономическо чудо./. Репортажът за резиденцията обаче се появи няколко дни след публикацията на статията по същата тема в "Аарец", което си беше доста груба политическа манипулация. Бени Зифер май падна в капана?
 

Над 50 хиляди души са си намерили работа за първи път в Смолянско през третото тримесечие на 2014 година. Това става ясно от анализ на областите, изготвен от Института за пазарна икономика. Данните говорят за много високи нива на икономическа активност в областта, които обаче са придружени и с висока безработица.

1649 г. кралят на Англия Чарлз I е обезглавен. Чарлз І Стюарт, втори син на Джеймс I и Анна Датска, станал крал (1625 г.) по случайност, тъй като брат му неочаквано се простудил и умрял. Вероятно заради това той вярвал, че властта му е дадена от Бога и бил готов да отстоява кралския абсолютизъм с цената на живота си.

В периода от 1625 до 1629 г. Парламентът на три пъти е свикван и разпускан, но след това не е свикван 11 години и кралят управлява самостоятелно. Чарлз финансира управлението си чрез продажба на търговски монополи и такса, която се иска от морските градове, за това че допускат военни кораби в своите пристанища. Той разпуснал парламента за 11 години и управлявал самовластно.

Проблемите в Шотландия слагат край на 11-годишното лично управление на Чарлз и открива пътя за Гражданска война. Чарлз се опитва да наложи Общия молитвеник на шотландците, които въстават. Войските на Чарлз са слабо подготвени и екипирани поради липса на пари. Това кара Чарлз да свика Парламента отново през 1640 г.

Още на първото заседание обаче стават ясни непримиримите разногласия между членовете на парламента и краля и Чарлз отново разпуска парламента. Това заседание остава в историята като „Късия парламент”. Няколко месеца по-късно кралят е принуден отново да свика парламента, но този път парламентът успява да се наложи. Този парламент продължава да заседава до 1660 г. и е наречен… „Дългия парламент”.

Чарлз не приема предложените от парламента решения и конфликтът се изостря. През януари 1642 г. кралят се опитва да арестува някои членове на парламента, но не успява. В резултат на конфронтацията избухва Английската революция (известна и като Английска гражданска война).

Икономическите и религиозни въпроси разделят двата лагера. Висшата аристокрация се изправя срещу селяните и дребната аристокрация, които подкрепят бързо издигащата се средна класа и търговците, предимно пуритани. Северните и западните графства са на страната на аристокрацията, докато по-гъсто населените и икономически развити южни и източни графства подпомагат Парламентарните сили. Именно по-големият демографски и финансов ресурс предопределя победата на войските на Парламента.

Първата голяма битка е през 1642 г. при Еджхил - и двете страни твърдят че са победили. Две години по-късно се провежда битка при Марстън мур, където кралските сили са разбити от парламентарните. След тази битка Оливър Кромуел създава т.нар. New model army (организирана е първата тилова служба, чрез която се повишава боеспособността, по-бързо се снабдяват войските с боеприпаси и се оказва по-бърза помощ на ранените). В резултат от това през 1645 г. кралските сили са окончателно разбити в битката при Нейзби.

Година по-късно Чарлз се съюзява с шотландците, но те го предават на Парламента за 400 000 фунта стерлинги. През 1649 г. Чарлз е съден за държавна измяна и е признат за виновен с подписите на 58 от съдиите (специалният трибунал се е състоял от 135 съдии, от които само 68 са участвали в заседанията). На 30 януари 1649 г. с решение на трибунала Чарлз е екзекутиран.

1661 г. тялото на Оливър Кромуел, лорд-протектор на Англия, е ексхумнирано и е извършена формална екзекуция. Кромуел бил изваден от гроба си и тленните му останки били „обесени” на градската порта.

Оливър Кромуел се намесва в трайно в историята с избухването на Английска гражданска война, резултат от политическите конфликти между привържениците на краля (тогава Чарлз I) и Парламента, подкрепен от новосъздадена армия. Революцията завършва с успех на парламентаристите, като в хода на войната крал Чарлз I е екзекутиран, а синът му Чарлз II е изпратен в изгнание.

В началото на войната парламентарната войска има големи недостатъци. Болшинството войници никога не са воювали и при нападенията на кавалерията на принц Рупърт те често бягат от бойното поле. Командирите пък нямат сериозни намерения да победят краля, защото преценяват конфликта като „конституционен спор” и поради това не са в състояние да внесат прелом в хода на военните действия. Това обаче успява да направи един от офицерите на парламентарната армия - Оливър Кромуел.

Той е член на парламента, без военно образование, но като небогат земевладелец от Кеймбридж разбира от коне и обръща внимание на добрата организация на противника. Кромуел принадлежи към фанатичните пуритани и е убеден, че с една добре дисциплинирана армия, победата над кралската кавалерия е възможна. Той събира около себе си отряд от съмишленици и налага желязна дисциплина в поведението и подготовката им.

На 2 юли 1644 г. неговият отряд успява да нанесе поражение на краля в битката при Марстън Мур в Йоркшир. В резултат на тази победа цяла Северна Англия се оказва във властта на парламента.

След екзекуцията на Чарлз на 17 март парламентът обявява отмяната на английската монархия като „ненужна, обременителна и опасна за благото на народа“. Известно време преди това е разпусната също и Камарата на лордовете. На 19 май 1649 г. парламентът тържествено приема закон за обявяването на Англия за република, в който се постановява, че страната се управлява от парламента и назначени от него длъжностни лица. Формално като висш орган на властта е обявен Държавен съвет от 41 члена, ежегодно избираем от парламента.