Menu
RSS

Тест модул

A+ A A-

24 януари: На пазара се появява първата в света консервирана бира

© снимка: Guliver/Getty Images  

41 г. по време на Палатинските игри в Рим преторианският трибун Касий Херея убива император Калигула. Така прекратява четиригодишния му деспотичен произвол. Докато вървял сам в един коридор, бил убит от Касий Херея.

Калигула или както е истинското му име Гай Цезар Германик е един от най-големите римски диктатори. Поданиците му го наричали Лудия император заради буйния му и чепат нрав, жесток деспотизъм и екстравагантна показност. Прозвището Калигула на малкия Гай Цезар лепнали легионерите от армията на баща му, с които той често си играел. Агрипина обличала Гай в малки войнишки дрехи и така войниците започнали да го наричат „Калигула” заради малките обувки, част от костюма му. (от латински Калигула означава ботушче).

Тиберий умира на 16 март 37 г.и Калигула се възкачва на престола. През първите няколко месеца от управлението си той спечелил благоразположението на римляните. Правил масови дарения на най-бедните от тях и на преторианците. Отменил измяната към Империята като унищожил документите на Тиберий. Обявил амнистия за изгнаниците. Римляните обичали още повече Калигула заради това, че бил син на Германик.

Скоро след като поел Империята Калигула се разболял. Според някои древни автори императорът имал мозъчна треска. Оздравял физически, но не и психически. Започнал да се държи неадекватно, параноично и враждебно.  пристъпи на агресия Калигула унижава и издевателства върху приближените си. Помислил се за всемогъщ, смятал, че е придобил божествена същност.

Безпричинно наказвал жестоко най-близките хора от обкръжението си, включително и знатните. Започнало времето на екзекуции и своеволия и Калигула бързо загубил подкрепата си в Рим.

Любопитен факт е, че на 28 години Калигула станал първият убит император.

1848 г. започва Калифорнийската златна треска в Сакраменто. Този период се отличава с масова миграция на хора към Калифорния, почти само на мъже, които са искали бързо да забогатеят. Повечето търсачи обаче намират злато, колкото да покрият всекидневните си разходи.

Треската започва в Сатърс Мил, близо до Колома, когато Джеймс У. Маршал, работещ по това време за агронома от Сакраменто Джон Сатър, открива буца злато. При строежа на гатер с водно задвижване в подножието на планината Сиера Невада в Калифорния работникът вижда необикновен кварцов камък в река Американ Ривър, в който проблясват жълти зрънца. Другите работници се скупчват започват да чоплят зрънцата и да ги изследват.

B ĸpaйнa cмeтĸa вcичĸи ce yбeждават, чe това дeйcтвитeлнo е злaтo. Дотогава никой не подозира, че в планината Сиера Невада има значителни залежи от злато, ĸoитo пoтoцитe oтмивaт и cтpyпвaт в пoднoжиeтo нa плaнинaтa oт милиoни гoдини.

Джон Сатър обаче желаел да се занимава на спокойствие с животновъдство и затова искал да запази района девствен и с малко обитатели. Затова той накарал работниците да запазят тайната. Въпреки това нoвинaтa зa oтĸpитoтo злaтo изтекла и в peзyлтaт нa тoвa мaлĸoтo тoгaвa гpaдчe Caн Фpaнциcĸo ce пpeвъpнaлo в пpитeгaтeлeн цeнтъp зa вcичĸи злaтoтъpcaчи.

На 19 август 1848 г. вестникът „Ню Йорк Хералд” разпространява информация по Източното крайбрежие на САЩ за златна треска в Калифорния, което довежда до истерия жадните за богатства. Mнoгo cĸopo зaпoчнaли дa пpиcтигaт изĸyшeни oт тъpceнeтo нa злaтo мъже oт вcичĸи ĸpaищa нa CAЩ, oт Eвpoпa, Южнa Aмepиĸa и дори от Азия.

Любопитен факт е, че само в първата година след откриването на златото, пристигналите авантюристи били над 39 000; през следващата - надхвърлят 45 000, апо море пристигат още 40 000 чyждeнци.

Само за няколко години в Калифорния са построени пътища, църкви и училища. Създадена е система от закони, а през 1850 г. Калифорния официално става щат на САЩ.

Πo-гoлямaтa чacт oт тъpceщитe злaтo нe пocтигaт ycпex, изxapчвaт cпecтявaниятa cи и фaлиpaт, ĸaтo нaй-пeчeливши oт цялaтa иcтepия ce oĸaзвaт пpoдaвaчитe нa хранителни продукти, алкохол и инcтpyмeнти зa злaтoдoбив. Приема се, че златната треска в Калифорния приключва през 1858 г., когато започва Колорадската златна треска.

1862 г. Влахия и Молдавия се обединяват и създават държавата Румъния. Букурещ е избран за столица на новата държава.

Обединението на Влашко и Молдова започва още на 5 февруари 1859 г., когато Александър Йоан Куза е избран за княз и на Княжество Влашко и на Княжество Молдова, с което се извършва фактическото обединяване на двете дунавски княжества.

Обединението е в резултат на протеклите през първата половина на 19 в. исторически, икономически и културни процеси в двете дунавски княжества.
То е предшествано и подготвено от конвенцията от 7 август 1858 г., подписана в Париж, която е реакция на възникналите в двете княжества движения за обединение.

Според клаузите на тази конвенция двете княжества запазват своите княжески права с отделни правителства, но едновременно с това се създават и някои общи органи, като смесената централна комисия, която има за задача да разработи проекти за общи закони, общ касационен съд и други институции. По силата на конвенцията двете княжества следва да се наричат с общото име „Съединени княжества”.

И в двете княжества имало и настроения против обединението. Замисълът на противниците на обединението, обаче се проваля. В деня на откриване на народното събрание около 20 000 души обграждат сградата на парламента. Напрежението ескалира и заплашва да излезе извън контрол, тъй като ръководителите на противниците на обединението се опитват да използват сила.

В този момент юнионистите предлагат Александър Йоан Куза да бъде избран за княз на Влашко и Молдова. Обсаденото от народа Влашко народно събрание единодушно приема предложението.

С избора на княз на „Съединените княжества” не приключва процеса по създаването на единната държава. Необходимо е този акт да получи одобрението на Великите сили, както и да се създадат органите на румънската държава. Срещу обединението се обявяват Австрийската империя, Османската импария и Британската империя, които са от страна на противниците на обединението и в общ лагер в „голямата игра”.

Окончателното признаване на обединението на Влашко и Молдова и създаването на Румъния завършва през есента на 1861 г. на международна конференция в Цариград с участието на Великите сили и Османската империя, на която княжествата, а след обединението си Обединено княжество Влахия и Молдавия, се явяват все още васални до Берлинския конгрес.

Продължава...

21 януари: САЩ пуска първата атомна подводница „Наутилус”

1506 г. по нареждане на папа Юлий II е образувана армията на Ватикана - Швейцарската гвардия. Първите опити за създаването на Армия на Папската държава датират от времето на папа Сикст IV, който дори през 1479 г. започва преговори с Базел за създаването на армия, която да служи на великия понтиф. Такава армия обаче е създадена чак по времето на папа Юлий II, който освен като всепризнат покровител на изкуствата е и един от най-войнствените папи.

Швейцарската гвардия била основната въоръжена сила на папската държава. Швейцария по онова време била изключително бедна и пренаселена страна и професията на наемния войник бързо станала един от основните поминъци на населението. Постепенно швейцарците наложили в Европа славата си на храбри и лоялни наемници.

Папа Юлий II (Джулиано дела Ровере) ги предпочел за личната си гвардия по две основни причини. Първо, швейцарците по думите на папата не били толкова „изнежени души” като италианците и били много по-добри войници от тях. И, второ, във времето на граждански войни и кардиналски заговори, епоха, в която на убийството на папата се гледало като на нещо напълно естествено, Светият отец можел да довери сигурността си единствено на гвардията от неизтънчени, немскоговорещи швейцарци, които стояли далече от политиката, интригите и заговорите в Рим.

Преди смъртта си Юлий II казва за Швейцарската гвардия: „Те винаги ще останат верни на нас и на Римската църква”. Скоро след смъртта му тези думи са потвърдени по-изключителен начин. Папа Климент VII влиза в конфликт с императора на Свещената римска империя Карл V, чиито войски, предимно испански наемници, на 6 май 1527 г. нападат Рим.

Испанците успяват да влязат в града и пред папския дворец ги посреща Швейцарската гвардия с малкото оцелели италиански части. Швейцарците начело с Каспар Рьойст се сражават отчаяно и едва след смъртта на командира 42-ма души успяват да спасят папата в замъка „Сан Анджело”. Останалите загиват в последната битка пред базиликата „Свети Петър”.

Градът е разграбен от испанците - не са пожалени нито църквите, нито дори папските гробници. В кланетата загиват 12 000 души, като 2000 са убити върху олтара на базиликата „Свети Петър”. Като възпоминание за този ден и за мъжеството на Швейцарската гвардия клетвата на новите гвардейци се извършва всяка година на 6 май на площада пред църквата "Сан Дамаско”.

В изключително колоритна церемония новите гвардейци коленичат и с лява ръка върху флага на гвардията и вдигнати три пръста на дясната, символизиращи Светата Троица, се заклеват да служат и да бъдат верни на папата „до смърт”. Сега Швейцарската гвардия се състои точно от 108 души - командира, петима офицери, двама барабанчици и 100 алебардисти - всички швейцарци. Традиционното оръжие на гвардията е алебардата и ватиканската армия може би е единствената съвременна армия, която не е въоръжена с огнестрелно оръжие.

Любопитен факт е, че гвардията все още носи униформата, създадена от Микеланджело в началото на 16 в. Тъмносиньото и жълтото на ивици са традиционните цветове познати на всички. Папа Лъв X прибавя червеното в чест на родът от който произлиза - Медичите.

Днес по-голямата част от задълженията на Папската швейцарска гвардия да са предимно церемониални, но всъщност тя все още отговаря за сигурността на Апостолическия дворец, папския апартамент и четирите основни врати на Ватикана. Почетна стража има и по време на литургиите на папата в базиликата „Свети Петър”, както и на площада на общите аудиенции, при визитите на държавни глави, премиери, външни министри и посланици.

Продължава...

100 фенове изгледаха първата тренировка на Христо Янев

  • Публикувана в Спорт

Миньор Перник започна с настроение 2015 година. Близо 100 привърженици на чуковете дойдоха на стадион „Миньор", за да приветстват отбора и новия старши треньор Христо Янев. Младият специалист изведе 25 футболисти на първото занимание, което се проведе на ръгби-стадиона В кв. Димова махала. Кариерата си в Миньор няма да продължат вратарят Николай Младенов и опитният Младен Стоев, който има оферта от Оборище. По посока Панагюрище е поел и Антон Киров.

Продължава...
Абонамент чрез RSS

Новини

Медии